Оставаме заедно в бездната. Сърцето е спряло и прехапваме устните си до кръв. Краят е само един в думите на Велислава Кандова.

Александър Арнаудов

В бездната

Ако имах мъж,
тръгнал да покорява върхове,
нямаше да отстъпя ни крачка
след него.
Щях да стискам бялата му ръка,
да му помагам, да му преча.
Да го повдигам и дърпам назад,
да плача, и да се смея,
щях да дишам въздуха му,
да стъпвам в стъпките му,
да му правя малки следи,
да му соча верния път,
да го губя.
Но краят щеше да е
само един - заедно в бездната,
смело.

Две думи

Ако можех да кажа
обичам те,
бих те хванала за ръка,
бих те целунала
и тихо прошепнала, думите...
А водата щеше да отнесе чувството, момента
и мътните риби щяха да бъдат нахранени
само с две думи,
достатъчни да изпълнят
всички сребристи кореми.
Няма те.
Кални са рибите.
Прехапвам до кръв
устните.
Сърцето е спряло.

Намерих я

Най-накрая
открих любовта
на страница 347
в речника.
Опипах я
и откъснах.
След мен зейна
тихо
вълнообразната
липса,
листът падна
в голите ми нозе
и леко отлитна.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021