Във вените тече глас. Пресичаме кордата на живота. Дъното на нашето съществуване е тиня, която поезията на Велислава Кандова смело загребва.

Александър Арнаудов

Там, край реката

Засичам кордата
на живота.
Водя
бавно.
Извличам от дъното -
тиня

Детство

Наболи мустаци.
Девство.
И твоята филия,
захвърлена върху масата -
тате.

Черни сандали

Аз чукам
на металната врата
и я намирам открехната,
оставям черните си сандали
до твоите.
Пускам косата си,
да скрие гърдите
и пръскащото ми се сърце.
Лягам тихо до теб в леглото ти
и затварям очи,
във вените ми потича гласът ти.
Вдишвам те
и те издишвам.
Аз съм
ти

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021