Свеждаме очите си от небето. Намираме общ език с тялото. Велислава Кандова ни сродява с август, когато издишваме времето.

Александър Арнаудов

*
На всички
Ви се чука
А плачете
За любов

*
дъжд от персеиди
свеждам очи
към земята

*
лято
таблата за некролози
все по-цветни

Augustus risum

август е
слънцето леко
тежи
хора и червеи
се сродяват
бързо намират общ език
отдават се
докосват
нежно
кожа в кожа
изчезват
потъват белите кости
последни
смаляват се
в подредени кутии
август е
хиляди човешки глави
плуват в лъчите
на прах
летят щастливи частици
вдишваме ги и ги издишваме
все по-безмислени

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021