Казвам се Василен Василев. Преподавател съм по философия в столичното 19 СУ “Елин Пелин”. Също така съм freelance учител по китара. Завършил съм бакалавър “Философия”, а понастоящем следвам магистратура в същата специалност.

Кожа

Обелваш гнусната черупка
изтриваш, пробиваш с бормашина, с нож, с игла
отвратителния облик на тяло без душа,
тяло гняс,
тяло, което мразя
тяло фантом
агрегат на слуз и памет
най-фината обвивка на етер, който не можем да докажем
душа илюзия
сдъвкваш думите, по повърхността на тялото, този гниещ труп
и загниваш от собствената си омраза
злобата има вкус на развалено
остатъчно месо, което не може да се смачка под напора на наболите ти зъби
искаш да се самоубиеш, но не можеш,
затова наказваш собственото тяло,
инсомния в която всъщност врага си ти
мразя, дъвчейки, и дъвча, мразейки,
собствената кожа.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022