сърцето е сестра на съня
животно опечено бавно
сънят блести от тавата

Васил Прасков


*
забравих как се пишат стихове
но те ме помнят
идват и си отиват
пред очите ми
като облаци през август
от които няма да завали дъжд

24 юли 2021-а

топъл летен ден
светът както винаги е отвратителен
не плащаш интернета
интернетът ни плаща
в първия кръг на швейцарското първенство
побеждават само гостите


прайд

всяка неделя
искам да забременееш
да се целуваме дълго
да се държим за ръка
като гейове в центъра на мюнхен
да направя тройка със самотата ти

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021