Сърцето е часовник, който изостава винаги напред. Стаята плува в слънце и думи. Ние сме всички мъртви в леките облаци на Васил Прасков.

Александър Арнаудов

надеждата

сърцето е часовник
който изостава
винаги напред

нямо кино

в твоя цвят
и на кожата също
сърцето ми мастурбира
внимавам да не те опръскам
с кръвта си

по еторе скола

любовта
е като обувка
колкото е по-малка
толкова повече
ни убива

болничен

имам три ваксини
и ковид
гледам филми с лара уендел
в единия спи с майка си
в другия с баща си
в третия ражда сираци

*
ако емили дикинсън
от една пчела
не може да направи ливада
аз от всяка муха
мога да направя слон

рай

гледаш как птицата
се провира между облаците
като змия
към слънцето

неделя

стаята плува в слънце и думи
в леките облаци на тялото ти
аз съм всички мъртви

*
сърцето ми
е все по-тихо
като голотата
в райската градина

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022