Преди края на света слушаме Риана и пътуваме до „Парчевич" в товарни вагони. Бягаме от себе си, защото винаги ни спасяват от самите нас в конспирацията на сърцето и бункера на Хитлер. С всичките си осъдени души почетният редактор на „Нова асоциална поезия" Васил Прасков губи войната с целия свят в апокалиптичната матрица на едноименното електронно списание.

до парчевич с товарни вагони

в розенбрук
евреите карат водни колела
играят голф
всеки петък
в събота не разговарят
когато поискат
си късат писмата
оркестърът изнася редовно концерти
на стадиона мият
със слънчева вода лудите
надзирателките често забременяват
немският посланик се
целува наблизо с войниците
които го погребват

матрицата

цигани ровят в боклука
като мен
в гугъл

космос

наса откри седем нови планети

седем нови места
за вселенско нещастие

преди края на света слушаме риана

нещо в начина по който ме убиваш
ме кара да чувствам
че не мога да живея без теб

краят на вечния райх

сърцето ми
е като бункерът на хитлер -
нападат отвън
но вътре всички са мъртви

*
от романите
на димов
най-малко
харесвам тютюн
защото
всичките ми души
са осъдени

свобода

от себе си
можеш да избягаш
само на колене

ватерло

войната с детството
е единствената
която можем да спечелим
ако не умрем от любов

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022