На 23 октомври Ваня Константинова имаше рожден ден. Да си спомним за нея с обич и благодарност за всичко.

Ако някой

(В съавторство с Божидар Пангелов)

Алеята е протяжна, няма никакъв край... Нали бяхме тръгнали за някъде?
Къде отиваме, алеята се разтяга, звънва звънче и краят
изчезва отново, бегла гледка, мярнала се за времето на
примигване на червени очи.
Това ли е краят? Мъглата, която пътува из полумрака като
болна птица. Това ли е? Опитвам да се държа за ръката ти, но
отминава, отминава, някъде към дясната част на пианото, горен
регистър.
Един ресторант, разположен на остров.
Не може да пристъпиш, толкова много души, а масите – празни.
Те отстъпват от пътя, тясна пролука за двама. Отстъпват
маса. Бяла покривка. Празни чаши. Ти. Аз. На една отстъпена маса.
На един остров, който лети из мъгливите сънища на забравени
привидения.
Влажни чаршафи, въдици зад вратата. Ботушите ми са кални,
краката – сини. Вече не пием, нито ядем.
Звънче.
Ти ме гледаш – аз съм красивата мъртва. Устни – бели.
Уши – бели. Коси – червени, единственият цвят в студа
на онова място. Коси – червени.
Тук ли си още, мой живи?
Ако някога
някой,
да,
ме попита…
О, да,
дано някога
някой
мен
да попита…
Обичам ли?
Ще отговоря
да,
тъй ще му кажа…
О, да,
ще кажа на теб.
Обичам!

(от книгата "Думи от другата улица", изд. Пергамент 2015)

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024