Вангел Имреоров е роден на 22.02.1988 г. в Пловдив. Завършил е Езикова гимназия "Пловдив", а след това и бакалавърска програма "Дигитални медии" в Брадфорд, Великобритания. Работи в сферата на телекомуникациите. След осем години в Англия се завръща в България през 2017 г. През същата година "Жанет 45" издава дебютната му стихосбирка "Напускане на спомена", отличена със съпътстваща награда за дебют в категория "Поезия" на конкурса "Южна пролет" (2018). Носител на специалната награда на Филологически факултет на ПУ "П. Хилендарски" от Националния конкурс за поезия "Добромир Тонев" (2019). Негови текстове са публикувани в Литературен Вестник, Страница, ЛитерНет, Кадър 25 и др.
“След три минути” (2021) е втората му книга, излязла под знака на Издателство за поезия “ДА”.

ДНЕС

стихотворението е безкрайно пътуване
в двуетажен автобус 
през много студен слънчев ден
наесен.

тя, обърната към мен, казва:
“допреди две седмици пареше още 
слънцето, сега вече не”

после аз опитвам да подредя
думите си както птиците по небето
и в клоните.

притихвам
достатъчно дълго, за да кацнат,
за да ги запиша внимателно.

*
детето говори
вятърът спи,

цветята цъфтят
до нашите пълни със слънце
глави,

аз хапвам малини,
ти ягоди.

котките гледат небето
с жълти очи.

колко малки сме
пред този ден,

сладоледената ти усмивка
в този следобед,

колко малки сме
пред този ден.

*
само празните ни дрехи
живеят в тези стаи.

само книгите ни
непрочетени.

облаците пред прозореца
отминават.

с теб сме другаде
и там сънуваме
къде живеем.

*
кората на дървото,
листата нападали в локвите от вчера,
листата сметени и струпани край оградите,
тихата тревога на небето
и хладния вятър.

пътят е няколко крачки,
които винаги не ми достигат.

ВРЕМЕТО РИСУВА ПО НАС

Една твоя година, една моя година:
спомени, в които не вярваме
и места, където няма да бъдем.

Една твоя година, една моя:
в градове, където се надбягваме 
със самотата

и забравяме живота, 
не помним
къде боли най-много,
нито думите
помежду ни.

Вече не виждам очите ти,
когато заспивам.


НЕКА

всичко най-сетне се прибере в себе си
и нещата да означават без думи 
това, което са.

нека животът ми да гори в тъмнината
като празна къща

и всичко, което някога съм имал, пазил
и бил, да се превърне в дим и пепел.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021