Блъскаме се в смисъла. Падаме върху праха на времето. Сънуваме съня на всички начала с думите Цветозар Цаков.

Александър Арнаудов

Инцидент

Блъснах се в смисъла
Паднах върху праха на времето
Изгубих съзнание за всичкото знание
Сънувах сън за всички начала
(Траеше секунда-две, но се усещаше поне като седем)
Изчаках да се изпотя и да изкарам всичката вода на страха и желанието
Събудих се с крясъка на оцелял от самоубийство
Хора ме гледаха, а аз се оглеждах в ужаса им
Ръце ме вдигаха, а аз пропадах в порите им
Влязох в очите на всеки от тях и излязох щастлив
Питаха ме дали ме боли, а аз се хилех като идиот
Защото те не знаеха, че болката няма смисъл, ако си сам
Исках да им кажа, че сме живи и че дишаме
Но от изненада щеше да им спре дъхът
Затова реших да кажа нещо кратко и драматично
Защото това е човекът. И така му харесва.
И понеже знаят, че пиша, изхърках:
Животът ми мина зад очите!

Метафора

Изгорих си небцето.

С евтина пица
полуфабрикат.

С езика си беля
мъртви кожички.

Търся някаква по-силна
поетична метафора,

но май няма.

Закуска

Отварям плахо, почти богоязливо
клепачите на новия ден,
от джобовете на прераждащото се съзнание
стърчат вмирисани вчерашни грехове,
които съм скрил там
като мръсни чорапи,
които все нямам време да изплакна на мивката

яростно замерям с тях
безтелесните ембриони на
незаченатите утрешни сенки -
като гълъби, които
осират цялата тераса
и се сношават с всичките ми
страхове от днес,
накацали по перваза
в напразни опити да се скрият от дъжда

когато греховете в джобовете свършат
и всички гълъби са си тръгнали,
събирам внимателно яйцата им,
правя си омлет с извара
и не казвам на никого.

*

Джазът почва там,

където свършват

на поезията д у 

 м

           и

                               т

е.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023