Цветелина Александрова е магистър филолог, автор на романа „Сеизмичен роман“ и на множество разкази, публикувани в сборници, алманаси и онлайн издания, с някои от които печели награди в конкурси, като „Детето“ (в антологията с разкази „Албена“), „Днес“ (в сборника „Спри, обичам те“ след едноименния конкурс), „Борба за въздуха („Списание 8“), „Амстемо Прегръдката“ (вестник „България днес“), „М като М“ („Литературен вестник“).
Нейни творби могат да бъдат намерени в онлайн платформите „Литературен свят“, „Тетрадката“, „Литературен клуб“ и др. Един от авторите на колективния роман „Нестинарски танц“. Член на Асоциация на младите български писатели

ЛЮБОВ

като дете се страхуваш
от гръмотевици
после цял живот търсиш
този с когото
да се страхувате заедно
докато се луташ между
ерзац покровители и
диви зайци сукалчета
страхът расте
като кактус в пустинята
разперил бодли
към следващия гръм

ОРНИТОЛОГЪТ

Разбира се, че беше чел Превер
преди да нарисува
неделната си птица
крехка но сочна
с остър клюн и пурпурни пера
с добре изпилени нокти
винаги в неделя протягаше
ръка и тя подскачаше весело
по връхчетата на пръстите му
чуруликаше час-два а той
се смееше
и после я прибираше
в ръждясала клетка с изкривена
скърцаща вратичка
отдавна бе загубил ключа,
още преди да нарисува
съботната си птица.

LA DOLCE VITA

и тази събота, в която
самодостатъчна
като героиня на Айн Ранд
ритмично хармонично
ставам и се изправям
докато чистя прозорците
слушам Рапсодия в синьо
лека здрава безсмислена
просто гъвкаво женско животно
и хич не ми липсва
тъгата по твоето отсъствие
и никак не ме вълнува
че на теб ти било студено
без мен
че на друг му било топло
че трети кашлял
гостите винаги си отиват
изпратени с усмивка
Слънцето остава.

ЦЯЛОСТ

случва се твърде дълго да търсиш
точното парченце от пъзела
особено ако е голям и с множество
миниатюрни и причудливи сглобки
с неясни и трудно различими шарки
докато те заболят очите от взиране
докато ти гръмне главата от
необяснимата сложност
на простото решение
докато ти се разтреперят ръцете
в напразни опити да го напипаш
когато най-накрая се озове
между пръстите ти
картината е прекалено цяла
за да си вътре

УПОТРЕБИ

много приятно барче
на гърба на стадиона зад розариума
сама с чаша абсолют с лимон
жизнерадостна музика
две стихосбирки и най-малко
две хиляди мисли за теб
докато чакам сина ми
от урок по фехтовка
и се дуелирам с химикалка
върху лист втора употреба
в края на деня
пуша iqos willow, не yellow
както мисли касиерката в Била
и не е едно и също, съвсем не
времето бавно умира
музиката плавно джазира
нивото на водката се понижава (не знам за река Дунав)
но дебелият резен лимон
все така неумолимо жълтее
като спомен за залязващо лятно слънце
в края на деня
в края на листа втора употреба

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021