Потъваме в тъмнина и отправяме поглед към светлината на храма. Усещаме безсънието, когато Сириус не блести - в източните пиеси на Цанка Шишкова.

Александър Арнаудов

*
безсъние
дори сириус
не блести

*
храм край морето
по стръмните стълби
вятърни флейти

*
следвам звука
на манастирската камбана
гъста мъгла

*
божествено и земно
в перфектна хармония
старинен храм

*
вървя
към храма на хълма
дълъг горски път

*
лъкатушеща пътека
само светлините на храма
в безлунната нощ


*
цяла вселена
в пламъка на църковната свещ
медитация


*
Моцарт
няма нужда
от превод

*
среднощен джаз… усещам безкрая

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021