Пеперудите, тези стари градски кучета, посрещат Антихриста в дома на любовта. Последният слънчев лъч проблясва като светкавица или нож в новите апокалиптични стихове на Тихомира Панайотова.

Антихрист

Когато пристигнала в града
казали,
че видели Червения Конник
с тяло, намазано
откъм двата края с проклятия
в пъпа ѝ дрънчала Луната
дъхът ѝ издувал
всички пердета едновременно
площадите сами се съблякли
и лъснали в краката ѝ
като синджир от голи темета

Оттогава всички знаят
в коя къща прави любов
по надигнатия покрив -
възпален бял дроб
който си взима въздух
за последно

Ножът

Срамувах се
от плоското в гърдите си
додето не разбрах
че то е остро

дълбае между раменете им
навътре

О

О, сладки дни, в които
на хладилника ми се изпъват
тела като черешови дървета
бедра като проблясък на светкавица
усти като на морски щуки
гърди като жълтъците на ада
капят върху рохкавата кухня

О, сладки дни, в които
настръхва и набъбва истината
и аз съм там, за да я погаля

Украшения

Свършиха: конопът
ленът и памукът
полипропиленът
коженият ремък
vans-овите връзки
въдичната корда
мускулният фазер

Ела ми тука слънчев лъч
увий се около врата ми
така е хубаво това синджирче
почти като въже за бесене

Градски кучета

И толкова да мразя този град
че ниското ми кръвно полетя във космоса
стомахът ми погълна се навътре
от ноздрите потече струйка пеперуди

И днес си ги разхождам на каишка
като спрат да пият на реката в Южен
слънцето погалва гърбовете им -
заприличват изведнъж на кадифени
Ваймеранери

А искам да се правя на слепец
с надеждата каишката да дръпнат
да скочат на червено на паветата
да свърша аз веднъж завинаги
но те минават тъй умело
през хората, колите и дърветата
- пеперудите -
тези стари градски кучета

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024