Казвам се Теодора Пеломиду. Родена съм на 24.03.1969 година в Пловдив. Завършила съм гимназия с усилено изучаване на немски език. Посещавала съм литературените клубове "Пеньо Пенев" и "Младост", като съм участвала в организираните от тях четения. В началото на деветдесетте години самофинансирах стихосбирките си: "В подножието на чувствата"93 г. и "Пространства"94. Публикувала съм в пловдивския печат. От 1999 г. не живея в България. Дълбоката носталгия към родния дом и миналото ме провокираха, след дълги години, отново да пропиша стихове.

Мълчания

Крехки
мълчания -
плачат
под слънцето
в далечното пладне
на лятото.
Крехки мълчания -
тихо си спомнят
острова в себе си.
Тъжни -
с нежни погледи
сеят памет в забравата.
Те пътуват
отнякъде в спомена.
И изчезват -
в безкрайните залези.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022