Раждаме се между атмосферното налягане и земното привличане. Вечността ни откъсвя от своята плът. Мъртвият камък ръси клетките на съня на Свежа Дачева.

Александър Арнаудов

*
Между чука
на атмосфернато налягане
и наковалнята
на земното привличане
искрата на твоя живот разпалва
огъня, който разтапя
до слънчева лава железните късове
от мрачните извивки на Аза
по двойноизвитата стълба
на предопределеността.
Дано не заспи от умора
в ковачницата си ковачът.

*
Вечността ни откъсва
от своята плът с чудо:
Подобно камък
пльосваме тежко на равния пясък –
подобно камък, внезапно
получил заповед да живее.

В надпревара препускаме –
светлината ечи
с гласовете си тръбни.
А шуми вечността,
пълзи и покрива нашите дири
до един кротко-утринен час,
когато си взема обратно
подаръка-чудо.

И отръсва от своите клетки съня,
наречен живот,
мъртвият камък,
пльоснал пак
на безупречно равния пясък.

*
Подобно колело, земята се върти.
Грънчарско колело.
А ние-късчета от глина –
с годините, и неусетно, сменяваме
типични форми – превъплъщения
духовно-глинени:
от
добре гледжосано незнание,
през
в панически протест саморазбити грънци,
до
закръглените меки форми
/родствени със колелото/
на добродушно снизхождение,
и дори на съучастие.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022