Истината е в непрестанното здрачаване и просветляване. Прескачаме високата ограда на лудницата на живота. Има дни за прозрения в поезията на Свежа Дачева.

Александър Арнаудов

*
Илюзиите са като сенчести дървета.
Но когато се запалят,
горят като клади под душите ни,
завързани за смъртния стълб
от самата Истина.
И само ако са феникси,
душите ни излитат от пепелта
и с благодарствени песни поздравяват
своя палач.

*
Истината е във лятото.
И непрестанното здрачаване и просветляване.
И във водата силна, която изчезва,
и пак идва.
И в онова извайване, уж случайно,
което става
в промеждутъка безкраен между чудесата.
Защото сме рожби на слънцето.

Като ранна пролетна утрин

Хората са забравили
/обществото държи да е забравено,
обществото настоява да забравим/,
че всяко нещо може да бъде просто
като цвете, ясно
като роса и красиво
в своята прозрачност
като ранна пролетна утрин,
като истината
на пролетната утрин,
която се простира
извън високата ограда
на Лудницата на живота.

*
Има дни на прозрения.
Тогава загубвам
контурите си, побирам
в себе си света. Сивите мишки
на ежедневието се разбягват.
Издигната високо, съзерцавам
хлъзгавите риби на полулъжите
под залезните тъжни води
на самотата, опряла гръб
единствено в дървото на смисъла,
развълнувана
до сълзи от божествените лица
на истините, които изгряват
едно след друго, като слънца
на нови галактики.

*
Ако за миг успееш да отхвърлиш
суетливата реч и заетост
на натрапеното ти ежедневие и влезеш
през вратата „приятелство със смъртта“
в морето, в планината, в небето, в космоса
на коя да било своя клетка, само там –
върху техните синьозелените ливади
ще може да се отпусне
напрегнатото ти като струна тяло,
само там – в утробата на вечността,
ще можеш да срещнеш себе си.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022