Сенките ни обитават прахосваното време. Прегръщаме милостта на очакването и остаряваме с океана и Ноевия ковчег на думите на Светла Радкова.

AB HINC

ще повярвам
в равнодушието на пустеещите ниви
в милостта на подлеца
на всяка смърт в краткостта в красотата
в прахосванато време
между редовете на книгите
в световния мир закъсняващ
но дочакан
ще повярвам
щом срещна Дявола

разплакан

AD DISPUTANDUM

Ти не вярваш:

виждам сянката му полудяла
прегръща капки
в очакване на слънце

танцуват клони
вода се ражда
и хухва след порива да е река -

да остарява с океана

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022