Кратка автобиография на

Стоян Владимиров Владов – грамотен, неосъждан и разведен

„Родил съм се , изглежда, - /на 23.06.1970г. в град Пазарджик./

Много надарен

Поне така родителите ми

Твърдят за мен“ - „ Тангра“ ,

В детската градина бях детето, което най – трудно се научи да си връзва връзките на обувките, но за сметка на това първо започна да чете и да пее. С четенето беше добре, но по доста болезнен начин успяха да ме отучат от това да пея непрекъснато. В по – късни години, с оглед на вокалните ми способности, стигнах до извода, че малко са ме били. Предучилщната група и началното си образование завърших в ОУ“Христо Смирненски“ град Пазарджик. В края на първи и началото на втори клас, майка ми реши, че може да съм малоумен , защото за година и половина не можах да се науча да пиша голямо ръкописно Д, въпреки усилията на няколко учители, специалисти за работа с деца с умствени проблеми и дори детски психиатър. От този период са две мои влечения – към свободата и разказването на истории. Те се появиха някак си по едно и също време - няколко дни бягах от забавачката, а когато нашите ме хванаха в крачка, казах, че другарката Рабаджийска е удари тока, докато ни прожектира филмче. Няколко дни си изкарах като цар, но дойде денят , наричан Видов и хич не ми беше весело. За доста време, до десети клас на гимназията, стремежа ми да липсвам без „уважителна“ причина се беше скрил някъде в най – дълбоките кътчета на съзнанието или подсъзнанието ми - това може да каже само бъдещият ми психотерапевт. Завърших езикова гимназия „Бертолт Брехт“ град Пазарджик. Този така значителен период от живота ми е достоен за отделен цикъл разкази или по – скоро повести, като се замисля една поредица от 10 – 15 романа , биха го описали най – точно. Както споменах по това време се завърна свободолюбивото ми желание да не съм във всички учебни часове, дори си мисля, че съм първият ученик в България посещавал само, избраните от него часове в продължение на две години. По това време ми излезна и прякора Доктора, не знам поради каква причина, но написаните от мен извинителни бележки, понякога имаха дори приложение от аптека за изпълнена рецепта. През 1989 година се случиха две важни събития, три по –скоро – вкараха ме за дълго време в болница след тежка операция, завърших гимназия и ме застигна клетвата на една моя учителка. Тя най – добродушно ми пожела един ден да се окажа на нейното място и 15 септември ме застигна като нередовен учител по френски език в Техникума по автотранспорт в село Виноградец. Заради операцията не ме вкараха в казармата, а от СУ“Климент Охридски“ решиха, че нямат толкова належаща нужда от перспективен студент като мен. Грешката им поправиха техните колеги от Великотърновски университет „Кирил и Методий“ ,но през следващата 1990 година. Лека забележка – в онези години патроните на двата университета не бяха станали още светци, според тогавашното изписване на имената им. Година и половина отношенията ни с този прекрасен университет се развиваха отлично, но след една вербална и близка физическа среща, не от третия вид, се наложи да се разделим по взаимно съгласие. Така 1991 година се върнах в Пазарджик, но скоро се събрах с друг любим университет – ПУ“Паисий Хилендарски“ . През този период биографията ми свърши, както казва , роденият с името Алкивиад ал Нуша, защото се ожених. Все пак въпреки това или може би точно заради това завърших ПУ с гордата титла магистър по българска филология. Същата тази година започнах работа в едно странно кътче на нашата родина – село Гелеменово. В училището на това село съм учител по Б.Е.Л. , с длъжност главен учител и в момента. През 2014 година биографията ми бе възстановена след развод продължил 6 минути.

Издадени книги :

- Линеен крайцер „Гьобен“ Големите тайни на големите кораби през погледа на един неспециалист. 2014 Издателство „Белопринт“ Коректор и оформление на кориците

– Росен Антов. Жанр:Историко-документален

- „ Сътворението“ 2015 издателство „Хайни”. Редактор - Ганка Константинова,

художник на корицата и на графичните рисунки - Симеон Спиридонов. Жанр – поезия.

Из „Малки парчетии“

Къде са ми звездите?
Попита малката вълна
Гларус гузно сви крила.

Созопол 12.06.2021г.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 37, март, 2022