Прилив на думи и разпиляни страсти – любовта посреща бъдещето в новия изстрел на Стефания Милева.

*
Стрих душата си
на прах
и я разпилях
по моста който
вече няма да целува
стъпките ти

Някой ден
душата ми ще литне
лишена
от страстните видения
на жадно зрение
от прилива на думи
в пустошта
от знаците потайни
на сънища неразтълкувани

На тръгване
пускам в джоба ти кълбо
да те върне нишката
ако се изгубиш
в упорството
на нечия любов

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023