Стопляш всички
казват
че си топъл човек
не знаят
как зъзнеш отвътре
в нарушеното равновесие

Стефания Милева

*
Те живеят заедно
Котката
която има
своите игри
своя свят зад прозореца
кутия за криене
фотьойл за сънища
с прелитащи гълъби
и Старецът
с избелели спомени
за гледки думи и ухания
който има
само нея

*
Ако всеки миг
някой не обгръща някого
с любов
планетата ще се разпадне
на материя и дух
и в тази пустош
всяка смърт
ще е награда

*
Животът
пише в мен
с невидимо мастило
къде е свободата
пленница съм
на неуловимото
думите заплакват
над раненото мълчание
илюзиите гаснат
всеки край ли е начало
тайнописът в мен
ще стане видим
едва когато
като стар папирус
над огън ме разпъне
с вик Съдбата

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021