Сънят изтънява утрото. Стефания Милева е впецепенена кошута пред фаровете на деня.

Александър Арнаудов

*
Сънят изтънява
в дантеленото утро
денят отново
ме тласва на пътя
вцепенена кошута
пред фарове

*
Тишината ме топи
стичам се
по ръба
на блуждаещата вечер

*
Осветяваш сърцевината
на същността ми
замаяни от светлина
прошумоляват стъпките
на пробуден възторг

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024