В студената война на света оставаме живи без да сме живи. Усещаме ръка на рамото, едва когато е отдръпната, ядем цветя и искаме да сме кучета в стиховете на Стефан Иванов.

*
не
нямам куче
живея с него
делим дом и време

сутрин то 
или по-скоро тя 
е като детенце
пред което вратите се отварят
вечер е като мъдра баба
заспива пред вратата на спалнята
когато спи й завиждам
искам да ме завие с козина

да изчезна в крайчеца на кучешкия й зъб
да бъда част от същество 
а не поредица от факти
да се разстеля към лапите и опашката
да израсна през козината 
да тичам след пръчка
на шега да гоня гълъб

четирикрак задъхан да съм 
с щедро сърце
да ближа ръка 
на паднал в червена трева
да махам с опашка 
сляп за война 
да преглътна хвърлената отрова
без доверието ми да е разколебано

да съм тук
без да виждам край
в изгрева


*
лежа в леглото 
изучавам тавана 
мога да напиша дисертация за него
за ъглите в които има късче облак
за централните участъци 
с цвят на домашна майонеза  
за преспите ванилов сняг
в които не се прокрадват батални сцени
героични подвизи или саможертви
и е почти невъзможно 
да зърнеш сантименталност
или обикновена любовна история 
може да премине 
градско северно сияние 
от фаровете на кола 
или заблуден слънчев лъч
да се стрелне с червена сянка
и да стресне 
прикритите в бели одежди ангели-пазители
изкарани от сънливия унес 
продължават припомнянето на историята 
за братовчедка им чайката 
защото и тя е от ангелския род
и за дядото който ядял цветя 
през лятото след войната
искал да спре изветряването
ерозията на душата 
вслушан в шушукането на тавана 
усещам ръка на рамото
върху белег 
или рана
едва когато е отдръпната


*
художникът албан муя
е участник във венецианското биенале
като представител на косово
вчера го оставихме в прищина на сватба
 
като са го взели
да го разстрелват по време на войната
е казал че е художник
и тези с автоматите са му казали
ами айде нарисувай ни
и ако се познаем
няма да те убиваме

класическа и банална история
нищо особено
чел съм я
гледал съм я във филми
само не я бих чувал от човек
който шофира до мен
със сто и шейсет
и бърза за сватба
докато собственикът на колата
спи на задната седалка
а аз се притеснявам да кажа да намали малко

жив е

ядохме гулаш и ориз заедно на магистралата

като го заболя гърлото
му дадох лекарства

жив и здрав е

жив и здрав ли е
всъщност

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022