Стефан Иванов е роден през 1986 г. в София. Завършва Френската гимназия, но вече е приет да следва философия в Софийският университет поради призово класиране на Олимпиада по философия. Първата му книга, "4 секунди лилаво", е и здадена под псевдонима Сив Анов през 2003, вкл. и в електронен вариант (LiterNet; 2003). Следват стихосбирките "Гинсбърг срещу Буковски в публиката" (2004) и "Списъци" (2009). Публикувал е текстове в сп. "Егоист", "Списание на Мтел", "Една седмица в София", "Капитал Лайт", "Интро", "Hustler", в. "24 часа", "Литературен вестник", "Сега" и "Култура".От началото на 2005 г. промотира стиховете си в клубове заедно с група „Лепра Делукс“ и в текстовата компания на Радослав Парушев, Момчил Николов и Тома Марков - „Бърза литература“. През 2011 г. печели първа награда на фестивала „София:Поетики“. След 2012 г. се занимава активно с драматургия. Заедно с Иван Добчев през 2013 г. получават наградата „Икар“ за най-добър театрален спектакъл за „Медея - майка ми“ (ТР „Сфумато“).

Пиесата му „Между празниците“ е номинирана за „Икар“ (2014) за драматургия. През 2017 г. пиесата му „Същият ден“ е поставена в Ню Йорк в LPAC. През 2018 г. е резидентен драматург на Националния театър на Люксембург. През 2019 г. късометражният анимационен филм „Задачи за деня“, по едноименното му стихотворение, е официално предложение на България за „Оскар“. 

*
рано сутринта направих забележка
на шофьора на 74
че чалгата която си е пуснал
звучи в целия модерен и чисто нов автобус
защото колонки има на дузина места в него
и той вместо да я изключи или намали
каза
изплювайки думите с вик
„за войната ли да слушам
по цял ден само за войната ли
стига вече“
нямаше как да се скарам с него
очевидно не спира да мисли за нея
тя звучи в главата му
той се опитва да я заглуши
но тя си пробива път към сърцето
никой не е пощаден
искам да го прегърна
но има риск от катастрофа
или от още по-голям скандал
гледам го в очите за кратко
кимам му
виждам как ръцете му стиснали волана
се отпускат и излиза тиха въздишка
спира музиката
не и войната
колкото и да желаем това
нейната спирка още не е дошла

*
когато всички малки неща и хора изчезнат
гигантският тъжен човек отново не знае какво да прави
и пак върти на пръста си бодлива тел
навива я докато стане голямо кълбо
достойно за игра за голямата му тъжна котка
тя си играе и й става по-малко тъжно
защото усеща и болка
също както и гигантският тъжен човек
някои дни той знае че ситуацията му няма да се промени
в други просто го усеща
и образно казано
продължава да не живее

*
ако някой ви е важен
кажете му го
отидете му на гости
но след уговорка и без взлом
купете му шарени чорапи
билет за концерт
баничка айрян
отидете на разходка и изложба
прегърнете го
обичайте го
не злоупотребявайте
с тези
които никога нищо не искат за подарък
с тези
които най-малко сякаш се нуждаят от нещо
те се случва да имат дупка в сърцето
и през нея често минават повече гарвани
отколкото ангели
помагайте им броят на ангелите да расте
не изисква особени усилия
това естествено в случай
че в живота ви има някой
който се случва да ви е важен
поне за момент
повече отколкото сте си важни
самите
вие

*
на м.б.

как да го назова
усещам те близо
в невидимата далечина
събуждам се
искам да ти разкажа съня
още топъл
казвам ти го наум
с желание че ме чуваш
чета имейли отпреди шестнайсет години
мисля си как се разхождаме в парка
ядем мекици със сладко и сирене
смеем се
гледаме как куче гони катерица
надпреварваме се
в миенето на чинии
в ранното ставане
в отмятането на задачи
в простирането в поливането на цветя
в забравянето на себе си
още те чувам как казваш
че искаш да имаш червената ми брада
макар и да побелява
търся снимката на която яздиш кон
и я намирам
макар отдавна да се готвеше
не съм съгласен че тръгна натам
не мога да свикна
няма друг като теб
втори брат си ми и си
разговор който продължава
мълчание което прегръща
човек който е тук 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022