Върви обяснявай, че нямаш апартамент, астеорид и парцел на луната. Джобовете ти преливат от семки и диаманти. Стефан Иванов окраде България в септемврийската публикация на Чалга Армагедона

Александър Арнаудов

некролог на българския смисъл

збогом
лека ти прост
почивай в мор

от родините

*
върви обяснявай че нямаш апартамент
астерoид и парцел на луната
и не окраде майка българия
която ти е татковина сестра и бащиния
докато джобовете ти преливат
от слънчогледови семки и диаманти

българия

луда
замръзнала
изядена от кучета
мъртва

*
преди няколко дни в трамвая
човек едър и висок си седи
надул си е чалга на телефона
дъни в целия трамвай
всички мълчат
в един момент не издържах
отидох и му казах да си спре музиката
той ме гледа изпитателно
казвам му не ме гледай а я спирай
спря я
и ми каза
ако ми дадеш десет лева
ще сляза от трамвая
всички мълчат
нито слезе
нито пусна музиката
нито му дадох пари
нито някой каза нещо
затова тука е така

тук сме

един човек се превърна
в мъгла пред очите ми 
друг в прах в очите 
трети във вятър и отчуждение 
четвърти в самоубийство 
пети в банка 
шести в предателство 
седми в диван на който сяда лъжата 
осми в празненство за рожден ден 
на щастливи престъпници 
и така нататък 
някои се превърнаха в делириум 
други във вирус 
продължавам да се оглеждам
за приятелите си 
бяха тук допреди малко 
откривам ги понякога
на площада 
или 
в дъгата 
малко преди да се разсее 
в разбуждаща се котка 
и в едновременното излитане
на стотици гълъби 
когато се усетят застрашени 
от невидима 
за някои 
ръка

*
не може повече така
постарому
баби да си ядат обувките от глад
да гълтат копчета вместо хапчета
гетата в центъра и периферията 
да умират изоставени
сгърчени като пилета и норки
набутани в килии
моловете да цъфтят с промоции
и модата да продължава да бъде затворени очи
вперени в успех
собствен разбира се 
не на някой друг
не на бабите
бивши майки
настоящи гледачки не на бебета 
а на агонизиращи облаци и дядовци
толкова затворени очи затворени души 
водени от обиграност
като течност
придобиват формата необходима за момента
да се лъже е нормално
да не си себе си е нормално
какво е себе си и без това
е задача с повишена трудност
както казва учебникът по математика на живота
но себе си може и да не е 
да не спираш да крадеш
и да представяш нелицеприятното живеене 
в тази страна 
граничещо с мудно или скоротечно умиране 
за луксозен бутиков артикул
предизвикващ умиление
искам да помоля някой
но не знам кого
да не романтизира хаоса и убийството на тази страна
и на жителите ѝ
това не е нещо сантиментално
отдавна вече не е смешно
не е и красиво
повод за гняв е
това е смърт
казвам това защото 
искам бабите да разказват 
своите истории на неродените внуци
искам да правят сироп от люляк 
искам да се смеят и да отпиват глътка ракия
с други баби
и да си хортуват и разказват смешки
не искам да ги гледам 
в трамвая на улицата по опашките в магазините 
как са ходещ некролог
и бастун им е 
погълналото ги мълчание
на неизразима мъка и неназовима болка 
има и такива които от година и половина
си стоят вкъщи
но вкъщи ли е домът когато е затвор 
искам смеха им
искам да чуя подигравките им към властта
искам да видя радостта им от слънцето 
и да хапна от кекса на мъдростта им
ще спра сега с желанията и обвиненията
еднакво лесни и невъзможни
само ще повторя наум
не може повече така
постарому

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023