Изникваме от най-дългата зима. 44 години живот са един български комунизъм. Стефан Иванов ни води там, където има светлина.

Александър Арнаудов

след

на а.а.

като:
днешните езици станат неразпознаваеми
родят се последните сричащи деца
няма кой да вдига патърдия
настъпи ледников период и хаваите потънат
ниагарският водопад е отдавна част от езеро
и звездите на небето са различни –

ще помня
влакът към града с концлагера
берлин концерти на летище и стара филмова зала
дни на пуканки и смешки
месеци на раздели с момичета
парижки часове с фондю и лучена супа
кучешки спринт през котешки лувър
за автобуса към германия
на човека с който никога не съм се карал

и след
като марс е променен до обитаемост
великият каньон е долина
астероид с диаметър километър удари земята
средиземно море си отиде
вулканите изригнат и бетелгейзе се взриви в супернова
и се появи връх по-висок от еверест

ще помня
как преди 16 години се срещнахме пред гимназията
да ти дам касетка и искахме да станем филмови режисьори
ти свириш програмираш и разреждаш английския хумор с футбол
взимам те от болница след операция на очите
и в сутрешен епизод от личния ти сериал
си изгори ръката с вряла вода
едновременно се бавим с писането на дисертации
и си пращаме клипове и картинки

и след
като е петдесет градуса на сянка
фотосинтезата е невъзможна
бог си скубе брадата в лош опит да развее бяло знаме 
пръстените на сатурн се стопят
континентите се сближат и прегърнат
смъртоносни гама лъчи уцелят озоновия слой
луната се отдръпне и свършат пълните затъмнения
кислородът и водата изчезнат като телефон с шайба

ще помня
как си роден единайсет дни след мен
на 24 май и от бебе си обличан в суитчъри и кецове
остроумни тениски иронични значки
и лениво благоразположение

дори да не се преродим на колонизирани планети
извън слънчевата система
където хората ще са древни пришълци
посели живот еволюирал в различни от човека видове
знам че ще се срещнем пак

*
ще потече пролетта
повтаряме ден след месец след година
няма благоухание във въздуха
те лъжат и повтарят
зубърски дуднат за ремонт и профилактика
плавен преход правят
ама си остава същото и сърцето е урна
сменят тръбите
виждаме все пак
не сме слепи какво капе
не цъфтят достойни цветя
в саксията има пукнатина пълна с кръв
лалетата се удавиха
гирлянди усмивки
блаженство възторг
забравихме ги тези неща
пролет какво става
да не ти се схвана кракът
изтръпна май нещо
смрази се юни другите и те
лошо се оросява слънцето
що ли
куцукаш нещо сигурно
подпри се на дърво
няма да ти се разсърди
дояж си пицата и ставай
ела моля
с пелерина от пух и антични алергии
бавиш се и изоставаш
мила драга ненагледна
идвай бързо
не се бави да не ни завариш замръзнали
под юргани ледници
сладоледени трупове аха да станем
натам отиват нещата
да не си кьорава
време си е
че вече кое време стана
не е момент за глезотии
порове прасета нагли плъхове хиени
това ще остане
изникни от зимата
бъди милостива
целувай напосоки
мед да бликне

искам да остарея по този начин

44 години от сватбата на родителите ми
(почти един български комунизъм)
летят към испания
не се карат за глупости
и тичат голи по покривите
гонят идеалната гледка на залеза
хапват фалафели и салата
майка ми дава ръката си на баща ми
той й дава своята
нещо като танц нещо като болеро
разменят крака
майка ми има гъдел и се смее
разменят очи уши усти
сърцата им се търкалят едно към друго
търкалят се заедно
като вечно турне на ролинг стоунс
като винаги кървящото кутре на снежанка
като пръстен без пръстен
към църква край езеро
с цветя и пчели
мед капе по черната сянка на кръста
и е пролет
достигната със скок без парашут
от двама внимателни читатели
забравили
защото се обичат
крехкото стъкло на телата

*
отвори вратата на телефона и отиди на кино
опитай се да открехнеш прозореца
на лаптопа да се проветри
скочи в езерото на книгата
стой до момента в който
студенината като загрижен бръшлян
обвие космите на костите
и като хладът те стопли
плувай редом с изплезили езици
букви и делфини
с тях се завръщат
ах и ох и еха
тризнаци на детството
крале от миналото
лято ли е есен ли е
вървят сериали колкото политици крадат
и не обръщаш внимание
затова извади ръцете от гардероба
изпери ги от нафталинения парфюм
размърдай пръсти като споходен
от чудо и медицина
парализиран от кръста нагоре
от кръста надолу
от посредата в сърцето
погали котката зад очите на майка си
не с очи
с пръст
пипни любимия любовника
бившия женените омъжените
разведените сънища изведи на разходка
приеми че ще умреш
доволен и незадоволен
с пламък между краката
и изгаснала като мухлясала кифла
факла в главата
потупай се по рамото
умри и живей
с прах и полени
в последната пролет на гроба
преди да те е заболял
отново гърбът от седене на стола

*

април
честитиш ни националния празник на първо число
христос възкръсва в трийсетте ти прегръдки
адам и ева са все още зеленооки и невинни
в паметливия ти поглед с цвят на стари бирени бутилки
държани от усмихнати ръце в градини
знаеш как да продължиш нататък
сезонният пубертет бушува
може да е хладно и мрачно
но лицата на растенията
са покрити с пресни пъпки

април
даваш лотос на всички с имена на цветя
котките си правят шумни партита в твоя чест
в очакване си на новите епизоди на туин пийкс
офертата ти пак е за пролет от земята до небето
посрещаш с кимване дървета
без значение дали са с пълни или празни ръце
и срам не срам
ще не ще
човек отново и отново става крадец на люляци
ти не гледаш на това с лошо око

април
ще опиташ ли козунака на майка си
за да си оправиш вкуса след последния сняг
попълваш ли данъчни декларации малко преди крайния срок
заслушан в птичата песен за слънчевото злато
крилатите припяват как пролетта е практика на големия взрив
не теория
но разбра ли за турската художничка
осъдена на три години затвор
заради една картина
или за децата в чийто речник не присъства смърт
останали завинаги без въздух без да разберат защо

април
родолюбието ти
(каквото и да означава това в твоя случай)
издържа ли миризмата в тоалетните на носталгията
понася ли ти вонята на все по-черното вечно завръщане
на мутрите и музите им в страната на куците дяволи
където лувър е лузър
и министър в потури и скулптор в бутилка уиски са едно и също лице
част от корпорацията на калта
в нея членуват адвокати на антиматерията
тя е нещо като кол център на нищото и е малък аутсорс на ада
където си намират работа бивши сервитьори на нонсенса
ако видят еднорог тези хора
(каквото и да означава това в техния случай)
биха го застреляли
заради това когато новият парламент си показа зурлата
гаджето ти на име пролет се разрева и легна да мре

април
наясно си че песимизмът не е чисто отчаяние
по-скоро е страстен стремеж към спасение
отбивай се до деня в който ще дойде онзи
(ако вече не е сред нас естествено)
който кара радостите да замлъкнат
разкъсва връзките между приятелите
унищожава домовете и плюе на гробовете

ела

има светлина

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024