Стефан Икога е тридесет и две годишен човек, който пише поезия, реклами и други неща. Прави го за забавление, мъчение, търсене на смисъл и пари. Притежава котки, любов и апартамент.

Четвърто, за преражданията, в които не вярваме

нов човек. 
неволен спътник на животните, 
самотен, като трън в петата, 

разходен като куче,
син на всичките любовници,
добър приятел на сестрите си,
брат на хора, пътища, автомобили,
годен до: виж на гърба.
оплетен в асоциална мрежа,
риба на ръба на аквариум,
книга в ръце на невежа, 
микрон и едно желания,
но първо
да е както в било винаги, 
и колкото и далече да стигаме
завръщането да ни осмисля.

да бъдеш днес е оферта.
един за никой и никой за един. 
хора мечтаят за космоса, 
а разполагат с планета.

Нов динозавър, 
чака чисто нова комета.

Само 

Когато самотата ми е приятел,
нямам други приятели.
Когато нямам други, 
сам се спрявям с всичко.
Стягам се за къпане, завивам се
и сутрин сам пека филии в тостер.
Сам съм сянка на стената си
и съм си гост, изпращам се,
защото ще си лягам.
Нощно време, само малко стяга.

И като войнът, който сам е войн,
ненавиждам войната и 
блажения застой на безделието -
сам да си цял свят и целият свят
да е само в тебе.

Когато самотата е изрична
да си сам е като дишането, 

свиква се.

Третото

Великан с хитростта на дребосък.
Празен съд, пълен до върха.
Хубав свят, навръх война.
Сам съм и сама е тя.

Колибри тръгнало пеша.
Върховен сън, добра съдба,
късмет наум, наяве клетка,
изтъркан свят под зла подметка.

Въртя обрати, сам съм и сама ти,
ракети, облаци и непознати,
изплъзват се един от друг
и ад, и нищо повече не мога да ти обещая.

не съм началото, но с теб съм в края,
и зад завесите ще ни се случи всичко за 

последно,
не съм повярвал, позволих си само да мечтая, и ето тук да седна да те гледам.

изчезваща, но някой нов се появава,
обричам теб и в твоя огън се надявам за първи път да има бог, да има после, 
в което да обичам теб, а ти отново мен не. 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022