Не вярваме, че сме тук. Главата ни се върти на 360 градуса. Камерата гледа в камерата, която следи стиховете на Стефан Икога.

Александър Арнаудов

*

Не вярвам, че съм тук.
Главата ми върти се на 360.
Камерата гледа в камера.
Децата от количките ме снимат.
Птиците летят в синхрон със светофарите.
Разменят си пароли.
Споделят си теории.
Зад вестниците има скрити хора.
Шепа във ухото.
Храстите помръдват.
Шпионката следите.
Някой гледа новините и теб.
Искаш ли да се забързаме?
Има нещо в тъмното.
Няма никой в сградата.
Новият световен ред е хаосът зад оградата.

Чиниите са истински.
Пирамидите са кацнали.
Масоните са ваксинирали децата ти.
И само ти, и само ти наясно си,
и само още няколко приятели -

Светът изчезнал е преди години,
но хората са продължили нататъка.

*

облечен си в злато, теглото му е неприятно,
но блясъкът му ти отива.
не можеш дори зад замък да се скриеш.
нахлузил, вместо яке, тяло на богат човек.

ръцете му ръкави са и вместо панталон,
краката му са крачоли със пръсти,
космите му са навсякъде и гъсти.

има някакви милиони някъде в банка,
в буркани, дал е много пари и имоти на
сестра си, на майка си е оставил пари от Монополи.

и странното е, че теб въобще не те е гнус
невинен си и целият си в слуз.

не сме ние. не сме ние. не сме ние.

последният да повтори играта,
в която мечтаеш на гладно да не живееш
от малка заплата, а във палат
да разместваш пространството с плът.

и вместо палто - уханното тяло на друг човек,
който е там, заради теб, а не защото си платил
на майстор кожар да го одере, а ти да го облечеш.

честно е да мечтаеш. поне според мен.

*

Ранобудните заспиват последни.
Адски умните вярват в проблеми.
Ненаситните си сипват повторно,
по още едно и порно.

Невиделите гледат с възхита.
Непозналите в ъгъла свити.
Помечталите са измислени
и никой не вярва в истини.

Виновните вече невинни.
Непростимите вече простими.
Съдбата е въображаема,
Свободата е да имаш кинти за наема.

Потвърдилите пак потвърждават.
Пожелалите пак съжаляват.
Наредилите гледат подредбата.
Богът им язди симетрията.

Превъзходните самотни накрая.
Осъзналите отдавна го знаят.
Този свят е напълно излишен
и това тук не го пише.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022