Животът е забодена пеперуда. Тревата изстива в рацъфналите снежинки. Спомените ослепяват в пустините на Спаска Гацева.

Александър Арнаудов

ЩОМ ЖИВОТЪТ ПРЕМИНЕ

разбираш
че си живял зле
както казваше Пол Елюар

пърхам
забодена пеперуда
наближава да разбера

*
Тревата изстина. По-бяла от сняг.
Ти я прегази,
без да се спънеш
в разцъфналите снежинки.
Аз ги събрах -
да ти оплета венче,
а те ми сложиха белезници.

СПОМЕН ЗА ВЕТРОВЕ

пълни със сълзи очи
откога съм забравила
това видение

ветровете го ослепиха
когато флиртувах
със себе си

в оня потънал оазис
сред пустинята
Гоби или Шамо

ИЗМАМНО

Върви по мене някой,
пълзи по мене някой,
някой ме целува
в червената мъгла на Клод Моне.
Но не е той,
но не е той,
но не е той.

Червената мъгла
на Клод Моне

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022