Прекрачваме света на детството и си казваме сбогом. Държим се за ръка с живота на Спаска Гацева.

Александър Арнаудов

ПТИЦА ЛИ?

Не, не съм била.
И Икар не е бил.
И Шагал не е бил
И Карлсон, който
живее на покрива.
Ако бях птица,
щях да съм
най-добрият човек,
когото познавам.

ДЪЖДОБРАНИТЕ БЯХА ДОБРИ

Сбогом на дъждовете ми
не премръзнали.

На доверието и на предателството.
Вече прекрачвам в нова възраст.

Благодаря им, неблагодарница,
за всичко лошо и непресторено.

Сбогом на детството. На бездарното
козируване пред униформите.

От тук нататък е лесно -
от стените ме гледат икони.

*

И в хилядите мигове мълчания
държахме си ръцете
с теб, Живот

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023