Дишаме с миговете на времето. Прекрачваме прага на потъналите морета. Душата на Спаска Гацева е обич и лято.

Александър Арнаудов

*
сега съм къщата от хълма
която бавно
слиза в равнината

*
погалих си
пръстите на ръцете
а те скъсани струни

*
бавно бърза старият часовник
трудно дишат
миговете в него

*
човек не бива
да изпусне риска
поне веднъж да се почувства Бог

*
душата ми
още ухае
на обич и лято

*
не мога да го прекрача
прагът ме пази
от потъналите морета

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021