Домът е сух и обувките са забравени на прага. Ръката ни свети в тъмното след докосването на Спаска Гацева.

Александър Арнаудов

ДЪЖДЪТ ПЪЛЗИ

Отчаяна стоножка
по мокрите первази
на цветята.
Домът е сух.
Осъмват като лодки
обувките, забравени на прага.

ОБЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ

И никак не е леко, никак
сам да докоснеш тайнството свещено
на своята душа неосветена
и да запалиш там една звезда.
Такава пролет! Цъфнаха дърветата
през февруари. Тръгнахме по ризи
през март. Сега е май - сезон на думи
а вън гърми и локвите треперят.
Не ми е жал за първи път. Не зная
защо. Не питам никого, защото
природата е искала така.

Какво да кажа повече за себе си
през този обед. Всичко е спокойно.

СИНЕВА

Понеже идва нощ -
под миглите прибирам всичко.
Не е кой знай какво:
едно мънисто синьо.
Пръстенче, което мама ми направи
някога. Да има синева.
Посегне ли към стих
и в тъмното ръката ми да свети.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024