Улавяме утринните лъчи. Оставаме сами на земята. Чудим се какво има оттатък заедно със Спаска Гацева.

Александър Арнаудов

ДИХАНИЕ

Сама съм, Господи, сама
във земната пъртина.
Дали събира ни смъртта
в една картина?
Крилата вятърът ми взе.
Безпътност безметежна
завърза моите нозе
тук с кукувича прежда.
Сама съм, Господи, сама.
Сърцето ме изгуби.
Не се обличам за света
отдавна с пеперуди.
Оттатък земната вина
какво ли има?
За лунното ми примъчня
в небесно-синьо.

1.
УТРИНЕН ЛЪЧ
Улавям го,
едничък,
осветен.
И ставам Ден.
2.
НАБЛЮДАВАТ НИ
Божественото
е в самите нас.
Останалото е
каторжен труд
да го отгледаме.
Под зоркото око
на фарисеите.
3.
МОЛЦИТЕ
Не се ли наядоха
с нашата болчица?
Молците проядоха
и връх Околчица.
4.
СТАРИЦИ
Доживяхме - свети -
за икони.
Много чудесии
сме изплели.
А висим - по пейки
и балкони -
като ангели
неотлетели.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024