Вълчият вой на земята ни застига в съня ни. Спомените ни лягат на релсите, а семафорът е зелен. Ще отпътуваме със стиховете на Спаска Гацева отвъд невидимото.

УСТРЕМ

Гара. Изпращачи на перона.
Влакове. Семафорът - зелен.
Уморих се вече да се гоня
с другия живот. И с мен.

Нито спирах. Нито се оглеждах.
Нито бариерите видях.
Просто върху релсите полегнах.
И заминах с тях.

*
в старите къщи
старите хора заспиват
с бастун до леглото

тичат в съня си
нозете им боси
в зелени ливади

спомени млади
им се привиждат
в пътища още



ДОКАТО ЧАКАМ ВИДОВДЕН

Разхлабиха се въжетата.
Прецъфтяха цветята.
Изпих си съдбата на екс -
с примка на шията
и спомена за пчела.

Имам да свърша още някои неща.

Ще се скрия под клепките
на душата си - та да повярва,
най-сетне, че нищо не е това,
което изглежда. Чувам
вълчия вой на земята.

Всичко е както го подредих.

Невидимото - до видимото.
Разхлабиха се въжетата.
Не ми се виси повече
на това въже
като въпросителен знак.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022