Сътворяваме себе си от болка. Чакаме да ни номинират за луди в безумието на Соня Георгиева.

Александър Арнаудов

*
Маската на безумието ме обезобрази
И сега съм толкова уродлива,
Че вече не се плаша от себе си.

*
Задуших мълвата за живите.
Преоблякох се в мълчание.
И накит от надежда сложих.
Смъмрих изпростялата си скромност
Напих усмивката си.
Чакам.
Ред.
Да ме номинират.
За луда.

*
Сътворих себе си от болката
и родих хермафродит с хамелеонски
способности.
Обзаведох се
Със самота
Постлах си доброто,
за да ми е меко.
И онемях.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024