Небето пробива слепоочията ни. Лъчи пулсират в ритъма на земята . Обречени сме на живот, докато избледняваме в огледалния свят на Соня Георгиева.

Александър Арнаудов

натюрморт

Очите ни са широко отворени
и ирисовите иглички
пробиват слепоочията
ирисовите иглички
са лъчи и ни прогарят
небцето претопява
вкуса на слънчогледа
пръстите ни галят въздуха
сърцето блъска с пулса на земята
душата ни обира бризове и мириси

Обречени сме на живот

*
По душата те търсех
по облъчването от обич
небето сякаш даде знаци
звезди оглеждащи се в езера
очи в които се разпъваш
по смиреното ти дишане те търсех
дъх подобно Божия
творящ живот
по слушането на тишината те открих
див земен първичен
пращящ от зелени тайнства

Тук ли си

*
Толкова е трудно да ти изпратя светлината си
клокочещата лава от сърцето
очите милиарди диамантени ириси
които искат да се разпукат
и да се вселят в теб
ръцете ми гора в които
да ти е уютно хладно
да те галя с вятъра на любовта си
който все към тебе духа
горящото ми тяло
като трънливия не изгарящ Божи храст
пред Мойсей

Обричам те на доживотно обичане
и да топим живота в телата си заедно

*
Тук съм
в лъчите на слънцето
в зеленото на пролетта
тук съм
бледа и тръпнеща
чакам да ме оцветиш

Душата ми се материализира
в гънките на мозъка ти
тук съм
без да чакаш
ще се разтворя
във дъхът ти
ще се нося със прашеца
мириса
и опиянение от дивото

Тук съм
с ням вик
към теб

*
Искам да прочетеш
лицето ми със ръце
усещаш ли нескончаемата
усмивка на Гуинплейн
/малцина знаят кой е/

Сърцето ми
Какъв факел само
чий ли път осветява

Сълзите са безсолни
от болка

Аз и праха нося
В себе си

Но земята е корава
Замръзнала
Днес не мога
Да и го върна

Само диря от въздишка
Нечута
И студ и Кай в студа
Реди огледалото

Капан...

*
отвори сърцето си
за да се прибера вкъщи
любовта не съществува
отвори душата си
за да ме приютиш
телата ни не съществуват
отвори съзнанието си
за да се разтворя в него
нас ни няма
ние сме съставни части
от вселените си

А така не искам
да заспивам
навън вали в мен вали
пречистващо сребро

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021