Животът е ескиз на щастието. Щастливите умират млади. Посрещаме миражите на лятото със страха на Соня Георгиева.

Александър Арнаудов

*

Няма картини в очите ми
само недовършени ескизи
на започнало щастие

Няма сълзи в очите
ограбиха ги
голяма суша било
но не напоих никого

Няма страх в тялото
безплодно и сухо е

Само лятото
подмахва с опашка
и мами ме
с миражите си

*
Щастливите умират млади
страхът е победен ненужен
а другите вкопани
в право за свободен избор
с изпочупените си илюзии
и удушени от горещина мечти

Щастливите умират
защото са скучни
и няма какво
да им се случи повече

*
Бавно се разместват тектоничните пластове
Изпълзяват змиите на предразсъдъците
рушат се пясъчните химери
свободата е хермафродит
с хамелионски способности
загубата на човешкото
е в революционен процес
и възторзите са вече диагноза

Липсата на любов
трябва да ни убива
категорично и задължително

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021