Истории от бургаските сини докове

Тогава бях по-млад, много по-дързък, много по-самоуверен, по-малко пречупен, повече горд. Жена нямах. И един ден отнякъде ми се появи звонк. Доста пари бяха. И реших да отида до София, после да мина през Пловдив и да се прибера в Бургас. Купих си шикозен летен костюм от лен в бледо тютюнев цвят. Купих си хубав ръчен часовник. Купих си скъп афтършейв на Dior. Купих си и хубави мокасини по маниер на Manolo Costa New York. До тук 2 бона. Следобеда бях ходил на плаж, един морски ми поиска заем, дадох му 100 кинта, почерпих две бамбини с цитронада и джин, взех си багажа и тръгнах.

В София пристигнах рано сутринта. Нямах много багаж, но ми тежеше. Отворих куфара си. Господи, бях взел със себе си плавниците ми, плажната ми хавлия, едни еспадрили и масло против слънцето. Изхвърлих ги. Наех си стая в шикозен хотел. Рецепционистката ми се усмихна и ме попита откъде съм. Казах ѝ - от Бургас. Тя се изчерви. Духна в дълбоко изрязаното си деколте, пожела ми приятно изкарване на почивката; тръгнах, чух я да казва нещо зад гърба ми; е, хотелът бил реномиран, не толерирал да бъдат канени случайни жени от улицата. Усмихнах ѝ се, направих пирует, на пропаднал тип ли съм ѝ изглеждал? Тя се смути. Не искала да ме засегне. Добавих, че притежавам няколко яхти и още толкова открити автомобили.

Вечерта излязох. Пих в един, после във втори, после в трети бар. В баровете срещнах хубави жени, но не ми бяха по вкуса. Прибрал съм се късно, доста пийнал. Съмваше се. Казах на рецепционистката: Добър вечер. Тя ми отвърна: Добро утро. Подадох ѝ 100 кинта. Да се почерпи някъде. Изръси: Какъв галантен джентълмен съм бил. Рядко срещала в днешно време подобни възпитани мъже.

Три дена се въртях из София. Нищо. Скука. Нямаше синьо. Нямаше бриз. Нямаше докове. Нямаше черен пясък. И потеглих за Пловдив. Сутринта си сложих бяла риза, намокрих си косата, запалих цигара и на път.

Слязох рано. Някакъв таксиметров ми предложи услугите си. Качих се в колата. Казах му да ме закара в някой реномиран хотел. Потеглихме. Спряхме. Излязох. Хотелът приличаше на свърталище. Потеглихме. Друг хотел. Хареса ми този хотел. Влязох във фоайето. Рецепционистката ми се усмихна. Усмихнах ѝ се и аз. Имам слабост към рецепционистки. Имам слабост и към стюардеси. Работата им изглежда толкова транзитна. Вечерта излязох.

Някакъв тип се опита да ми продаде парфюми. Друг ръчни часовници. Явно си личах, че не съм тукашен. Разкарах ги. После някаква бамбина се намърда до мен в някакъв бар. Каза, че имам хубави скули, а очите ми били убийствено сини. Почерпих я с коктейл и си сложих ръката на коляното ѝ. Появи се някакъв огромен тип. Дължал съм пари заради това, че съм си сложил ръката на коляното ѝ. Изправих се. Беше два пъти по-тежък от мен. Казах му, че няма да платя никакви пари. Наобиколиха ме. Някакъв тип от клиентите се обади, че наистина не забелязал да съм си слагал ръката върху коляното на момичето. Закле се. Както си стоях, бих един ляв прав на пича и той се строполи. Хванах една бирена бутилка, строших я и я насочих към гринговците. Отвориха ми път.

Прибрах се в хотела и легнах. Някой почука на вратата. Отворих я. Беше рецепционистката. Дяволски хубава жена беше рецепционистката. Седна до мен, в края на леглото. Изглеждал съм ужасно, но за първи път срещала мъж като мен. Повъртяхме се така. Пушихме цигари. Не съм ли я бил харесвал? Защо съм се дърпал от нея? Хвана ръката ми и я сложи върху коляното си.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023