Истории от бургаските сини докове

Бяха времена, когато мъжките думи имаха цена, бяха времена на чест и достойнство, времена, когато мъжете бяха истински джентълмени и дори целуваха жените по ръката от уважение, а в пристъпи на passion им подаряваха огромни букети по таксиметрови куриери.

Бях много по-млад, занимавах се с контрабандни стоки. Носеха ги моряците в Б. Пристигнах рано до сините докове, бос, с подвити крачоли на сините ми джинси с бяла риза и тиранти, с втъкната книга на Rimbaud зад токата на колана ми. Търгувахме с винили, парфюми, ръчни механични часовници, екзотични папагали, огърлици. Исусе.

Много бях силен в ръцете. Един път един бразилски моряк. Ромеро май му беше името. Нещо се опита да ме прецака. Тръгнах срещу него. И той тръгна срещу мен. Препречиха пътя ни да не се сбием. Накрая се споразумяхме. Дори и приятели станахме. Qual o seu nome? Existe alguma garota bonita?

Много красиви ками имаше през онова лято в Бургас. Но миришеше на спречквания, на тайни квартири до пристанището. Следобедите ходех да пия чиста мастика. Залагах на боксови мачове. Губех. Печелех. Залезите тогава бяха кървави, а нощите с вкус на сьомга. Един ден спечелих звонк. Много пари. Купих си костюм. Парфюм на DIOR. Очите ми бяха сини, а под долната лява скула имах белег от острие. Навих си ръкавите, за да ми видят индиговите татуировки. Влязох в някаква книжарница и си купих Billy Budd моряка на Melville. Онзи ден преспах с 4 куртизанки.

И един ден се появи Ирма. Проучих я. Скъпо взимаше. Дяволска жена. 700 кинта за половин час. Кръвта ми кипна. Съблякох се и влязох навътре в морето. Плувах докато сили имам. Върнах се. Легнах на пясъка. Нямах толкова пари. Вечерта я видях с двамата ѝ pimps. Идваше ми да се сбия с тях и да я отвлека. Ирма. Стои близо до мен, вее си някакво ветрило и усуква с пръсти потното разпятие на Христос около гърдите си. После стана и се стопи в маранята.

Намерих накрая звонк от един моряк с лихва. Оправих се предварително. И тръгнах към квартирата ѝ. Купих ѝ цветя. Купих ѝ парфюм. Купих ѝ шоколадови бонбони. Почуках на врата ѝ. Отвори ми. Усмихна ми се. Você tem tanto dinheiro? For half an hour you have to pay 700. This is love.

Имах за цяла вечер. Подадох ѝ парите. Пак се усмихна. Въведе ме в някакъв будоар в цвят на marsala. Наля ми шампанско. Попита ме кога съм готов да започваме. Изпих чашата си и я попитах

- Ирма, ще се омъжиш ли за мен?

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март, 2024