Не сме сами в празната стая. Сънуваме отсъствието си в тъмнината на Славейко Димитров.

Александър Арнаудов

*
Каза ми, че обича празните стаи
Така имало, обясняваше
Повече място за да събере
Празнотата си

*
Обичам да разлиствам мислите ти на глас
И да напасвам ужасите ти с моите
Като парченца дървен пъзел
Които гният в ръцете ни
Докато ни утешават
Че поне за малко
Не сме сами

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023