Славена Николова е родена на 25.01.1988 г. в град Русе. През 2012 г. завършва магистърска степен в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ специалност “Опазване на околната среда”. Към момента работи като директор на „Международен отдел“ в Нов български университет. Интересът й към изобразителното изкуство започва от дете. През 2001 г. получава поощрителна награда в конкурс за детска рисунка „Най-усмихната рисунка“ на Aquafresh, а през 2006 г. получава награда в конкурс „Какво може да направиш от ...моркови??“. По пътя на самообучението от любителско занимание, рисуването се превръща в необходимост. През есента на 2015 г. Записва в НБУ специалност „Живопис“, магистърска степен в класа на проф. Н. Майсторов, която завършва през 2018 г. Предпочита да работи с акварел. Рисува предимно пейзажи, фигурални композиции, портрети. Намира за предизвикателство малкия формат, който е подходящ за бързи скици, предвид динамичното й ежедневие. Поддържа личен блог с картините си, в който всяка картина е съчетана със стих или текст, подсилващ сюжета на изображението.

*
Ще изстържа всички думи,
докато останат само истини
в нощта.

*
Всяка вечер, в която не лягам до теб,
присъствието ти ме задушава.

*
Сенките ни се прегръщат.
В безмълвие сплитаме пръсти.
Мигът е твоето лице.

*
Реем се леко,
без посока.
Крехки
като снежинки.
Опитваме да се докоснем,
а накрая се губим в снега.

*
Днес
облаците приличат на следи от тиксо.
Най-новият шедьовър на Бог,
който опакова небето.

*
Той носи в нозете й изгреви
Тя го завива със залез.
В една прегръдка,
събират деня.

*
Много тишини правят ли една тишина?

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022