Цветовете угасват в тъмното. Часовникът се криви в последния ден. Смъртта на слънцето е прах в очите на Симеон Аспарухов.

Александър Арнаудов

СМЪРТТА НА СЛЪНЦЕТО

Крушката трепваше
при всеки мах
от крилете на нощната пеперуда
в последния неин ден.
От мрачното в ъгъла
се търкулна ослепелият паяк
в мръсно кълбо, оплетен
от собствените си мрежи.
Часовникът се кривеше грозно
пред напъна на последната амплитуда
и знаеше, че не е останал никъде никой,
който да бе буден.
Още веднъж удари капчукът
порцелановата неумита чиния
с последни трошици живот
и остави капката
сама нанякъде да се стича.
Телевизорът прекъсваше
с прекъсване прекъсванията във ефира
и нямаше никой, за да узнае
дали някой бе изслушал докрай
последното
официално
предупреждение.
Прахът и Прахта бяха във всичко,
отвсякъде навсякъде се издигаха
и се спускаха отвсякъде навсякъде.
Прахът и Прахта
изпълваха небето със себе си –
донесли бяха смъртта с танц.
Тихо се отрони и последният цвят –
цветът на последното цвете.
И падна в приготвени за обуване
охладнели домашни чехли,
за да остане там още малко.
Заслепи танца на праховете
мощна вълна от цветовете на тъмното.
Последната нощна пеперуда
с последен мах на крилете
видя за последно
последния цвят на последното цвете.
Така и заспа.

Слънцето хвърли отгоре им
за последно
последното оранжево одеяло от прах.

После цветовете
угаснаха в тъмното.
Прахът при Прахта.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024