Белегът е помен. Краят изяжда началото. Без игла и конец зашиваме думите в небето на Симеон Аспарухов.

Александър Арнаудов

ХРАБРИЯТ ШИВАЧ

Колкото и пъти да вдявах иглата,
колкото и пъти
конеца на възел да стягах накрая –
бе все едно.
Някъде беше се скъсало
и нямаше как скъсаното тогава
в целостта си пред мен да застане.
И тогава, нито сега също, и после.

Белегът помни.
Помен е белегът.
Аз се опомням.

Краят изражда начало.
Именно така се пораства.
Без игла и конец.

И няма да се науча да шия.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024