Изнасяме смъртта от дома си и тя заплашва истерично, че ще се върне с виденията на Саня Табакова.

Александър Арнаудов

КРАТКА МИТОЛОГИЯ НА ЗИМАТА

Всяка дълбока пряспа сняг
е плитка локва утре.

Снежни градини, покрити с мълчание
и лаконичен копнеж...
Зимата има студено послание:
рано е да умреш.

*
Тази сутрин
за пореден път
изметох Смъртта от дома ни.
Отвъд прага,
докато се валяше в калта,
тя се извърна
и хистерично извика:
„Ще се върна!“

Искаше ми се да блъфира.

*
Душата ми
е топъл нарцис
под дъха ти

*
Тя пее -
мракът отстъпва

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 48, май, 2024