Правим място на сянката си. Съхнем като вятъра. Саня Табакова разказва изгубения рай на птиците.

Александър Арнаудов

ПРИЗЕМЯВАНЕ

Стъпвам на земята
всеки път
когато отмествам 
бароковите столове в градината,
за да направя на прането
място под слънцето.
Сянката на възвишеността ми
съхне с него на вятъра.

ЗНАЦИ

Сигурно
свят, в който
малките градчета,
през които мигрирам 
от себе си,
все още миришат
на топла баничка и боза,
може да бъде спасен... 
Сигурно -
до следващия пътен знак:
"Край на населеното място"...

ИЗГУБЕНИЯТ РАЙ

Събужда ме енергично бръмчене:
косачки
накацали по връхчета 
на нервите ми
огрени от безсъние
подрязват деня ми
запрещават минутите покой
с кафето
правят невъзможен Едема в градината ми.
Искам да се събудя
преди бог да е дал на света
звуци 
гласове...
Птиците ме разколебават.

ПРОПУСК

Цял живот
житото ни учи
да устояваме на вятъра,
реката 
да отминаваме,
слънцето 
да залязваме.
Кой да се вгледа...

СМИСЪЛ

За какво да вдигам очи, 
ако ти си паднал...
Искам да те гледам.

ПРОСТО ОБЯСНЕНИЕ НА ТРАУРА

НЕВЪЗМОЖНОТО

От небето се стичат спомени
за невъзможното,
не жълти като слънчев ден,
в който те срещам,
не и бели тичинки от сватбени цветчета
в клипове със смешни блянове,
нито розови бебешки устни
на дъщери от друг…
Просто прозрачна паяжина
на внезапна паник атака,
за която няма лекарство,
от която не умираш
само веднъж.

СКУЛПТОР

Помни те
всяка моя бръчица.
Дълбае,
благославя длетото,
ръцете ти.
Скулптурата
отдавна не е цяла,
поддава,
руши се.
Един ден 
ще се вдигне на прах
до небето.
Всичко ще бъде поправено.


КЪСНО

Отдавна
искам да заспя
в една от двете тъмни тилди,
където свършват устните ти
и започва всичко...
Да съм го изрекла
вчера...

ОБЯСНЕНИЕ НА КОЛИЧЕСТВО

Питам се, 
колко слънчево
трябва да ти е било,
за да хвърля тъгата ти 
толкова дълга сянка?
Много.

ПРОСТО ОБЯСНЕНИЕ НА ТРАУРА
(финал)

Не искам да те пусна -
ще падна аз.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021