Разстоянията са скръбта на откраднати мисли. Представяме си празния център на света. Ставаме тиха вода, която ще удави брега в поезията на Саня Атанасовска.

Александър Арнаудов

Лоша комбинация

Крадем мислите ти
със скоростта на светлината.
Влизам в пръстите на твоята мечта,
за да те събудя.
Казвам ти, че във всички влакове
има пътници по всяко време.
Лъжа те, че ще бъда твоя
един ден в тази тъжна страна.
Двамата сме добри
от лоша комбинация.

Това разстояние

Няма лек
няма болка
за това разстояние
между мен и теб
което не е описано
с прости думи
няма скръб
няма съжаление
само черно петно
значи три точки
и разстояние
какво ни кара да бъдем
празна история.

Аз съм

Не слушам никого
Не си представям напразно
Аз не съм центърът на света
Не съм пеперуда в замръзнал град
Аз не съм меч, хвърлен в пустинята
Аз не съм човек
Аз съм сълза
Аз съм тиха вода
в която потъва брега.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021