Бележникът ни е пълен с адреси за преспиване, а морето с удваници. Невинността на миналото изчезва под танка на настоящето. Изгубеното време крие следите си в непоетичното лято на Саня Табакова.

Непоетично лято

Вместо със стихове
бележникът ми
пълен с адреси за преспиване.
Морето - с удавници.

*
Невинността -
нашето минало,
безразсъдно дете,
внезапно притичало по тънката кора на пътя
пред танка на настоящето.

*
Единствено тръстиката
все още се вълнува -
в безсмислен транс повтаря
движенията на водата,
изтекла помежду ни…

Грижа за ближната

Докато ме целуваше,
го подпитвах за жена му.
Опознавах я:
дали заслужава това,
което щеше да последва.

Нова реалност

Вече вървя само
по главните равни пътища.
Страх ме е да кривна
както преди.
Старите романтични пътища
отдавна са сметища,
тоалетни,
гнойни места,
които дори погледът напред
към хълмовете или жълтите поля
не компенсира.

Така е
за отдавна родените...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 44, септември, 2023