Нощта е негатив на миналото. Трупаме време помежду си. Светът е през разпад в стиховете на Саня Табакова.

Александър Арнаудов

АПРИЛ Е.

Нощем чувам
как пазачът от съседната детска градина
рине снега,
който денем
трупаме помежду си.
Призори купчините се стапят...
Малко озадачен, 
пазачът отива да спи.

Сезоните са тънка работа.

ОБЯД

Нощта ме приспива 
без нищо по тялото,
по болка.
Не сънувам,
Не храня тъгата си.
Но тя не гладува,
защото 
смъртта запокити в сърцето ми
онзи камък от планината,
на който веднъж обядвахме 
пастет и бисквити
двамата с теб.
Сега двете с нея.

ТЪГА

Какво мога да направя.
За първи път искам да съм сама
дори без теб
такъв
отсъстващ.
Може би с Нея -
мраморна, забулена,
негатив на миналото,
тъга -
бяла пепел
върху черната стена
на някога светло огнище…

РЕКА

Брегът е
за онези,
които искат да стигнат
и за другите, 
които вярват, че ги чакат.
Останалите 
ги отнася течението.

КУТИЯ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИ

От нас остава
само съвършенството на миналото
всеки път...

УПРАЖНЕНИЕ

Нощем излизам от себе си
слухтя
пръхтя
пърхам
дългата ми красива опашка
се заплита в малки камъчета и клечки
по пясъка
рия с копита
блъскам с едното по земната кора
прибоят ми пречи да чуя отговор
но вярвам че там 
отвъд глобуса на сетивата
има някой 
и той чака моя знак
моето разбиране
както хората 
вярват в извънземните
в какво друго
за да не са сами
изгубени
пред разпад
на Земята с кора от боклук
сред лица с кожа от плат
с изплашени 
отдръпващи се една от друга 
ръце и души…

Трудно се пишат
нови приказки
с щастлив край.

ЕКОПОЛИТИЧНО

 „Всички облаци са покрити с афиши“,
цялата истина на света
е лъжа за света
в хартиената ни атмосфера…
Хартия, лъжа – мечтан модел –
която не изгаря,
не се разкашква от вода,
не се пръсва 
на ситни красиви конфети…
Здрава, монолитна, неразрушима лъжа,
в която живеем 
умираме
безоблачно. 

ЗАЛЕЗ

Днес 
усмивката залязва зад хоризонта 
на всяко еднократно парче плат,
подгизнало от страховете ни.
Там някъде и свободата...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 33, май, 2021