Гладът е бог в пустинния мрак. Жената - събитие на нощта. Разсъмването е обяснение на светлината в стиховете на Саня Табакова.

Александър Арнаудов

УТЕХА

Колко е хубаво,
че няма да ме видиш да остарявам,
да завивам зад ъгъла завинаги,
там, където чадърите
са спасителни лодки за обесени.
Надживях те –
цвят отвъд корена.

ЛЮБОВТА МИ
е мъртва пчела
и медът е на свършване.
Малко восък остана
за тъничка свещ
и конец за фитил
само клечка кибрит -
за бог да прости...

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
И НАКАЗАНИЕ

Отидохме твърде далеч
в нашата
изневяра "до гроб".
Само ти стигна.

ОБЯСНЕНИЕ НА СВЕТЛИНАТА

В пустинния мрак,
където няма нищо
освен очакване,
където гладът е бог,
Жената е събитието на нощта,
пред което мракът трепва,
разрежда се
и само срамежливо премрежва
почти религиозния ритъм на телата.
Разсъмване…

БЛЯН

Без всякаква божествена причина -
само за да ме завие -
от небето падна ангел…
Ти?

РЕКОЛТА

Светът днес се скъсва от тичане...
Вчера с теб беше
томително бавен,
вятърът вееше празни
шушулките на нашите грижи,
докато...
Имаше една пълна,
пукна се,
пося смърт -
поникна твоята.

РАЗПОЗНАВАНЕ

Защо ме гледаш така?
Под изпитателния ти поглед
се чувствам
като синьо куче
в двора
на химическа фабрика.
Аз съм си аз,
ти си химикът.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021