Потокът се стреми
към равното.
Високо запокитен,
камъкът все някога ще падне.
Няма екзалтирано животно.
Хроничният ни героизъм
е илюзия.

Саня Табакова

ГРАДСКИ ПЕЙЗАЖ

Уличен музикант
празна шапка
тълпа
която подминава
душата си.

*
Лято.
Брегът е каменоломна,
пясъчник от хора
за невръстния бог.
Играе си с нас.

*
Увивал ли си камъче
в хартийка от бонбон
мечтал ли си
живял ли си.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021