Обитаваме миналото. Вятърът ни гони по плажа. Ние сме празен найолонов плик на брега на Саня Табакова.

Александър Арнаудов

ОСТАРЯВАНЕ

Черното
вече не й отива.
Но идва.

МЕТАМОРФОЗИ

Пелената над видимото и ясното
отдавна е спусната.
Прелитат дълги пясъчни мисли -
отлагат се в кратки каменни думи.
Това, което казвам,
не говори.
Мълча с отворена уста.
Словото е в покой.
Аз съм неумолимият пастир
на своето мълчание.

*
Най-после обитавам миналото.
Тук
първата срещната розова мида
ще ме обикне.
Като теб.
Вятърът
гони по плажа
празен найлонов плик.
Ненужен.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024